Село Боженица има интересна история, свързана с жената на владетел с името Огнян. Тя се казва Божана и за да не попадне в ръцете на османските поробители, се хвърля от скалите и отнема живота си. Днес това населено място все още е твърде интересно за посещение, най-вече поради културната си история. В края на 19-ти век се открива читалище с името Саморазвитие, което официално отваря врати през 1897-ма. Културно – просветния и религиозен живот на местното население напълно естествено е концентриран в трите водещи институции в лицето на църква, училище и читалище. Към последното функционира и библиотека, предлагаща различни книги. Селската кооперация изиграва решаваща роля за замогването на поне част от населението. Отворила през 1904-та, тя осигурява финансиране на своите членове. Освен организирането на просветителски курсове, кооперацията осъществява редица търговски сделки. Заедно с основното училище през 1926-та година тук има и прогимназия, а освен това и телефонна централа и телеграфна станция.
За времето си Боженица разполага с модерни мелница и дъскорезница, благодарение на което се дава развитие на икономиката. Промишленият сектор започва да се разраства, а паралелно с това се увеличава интересът към отглеждането на овощни растения и домашни животни. Важно е да се посочи, че планинският район спомага много в това отношение. Земеделието в продължение на дълго време остава основен поминък за хората, независимо от силно ограниченото количество обработваема земя. Царевицата и житото са отглеждани масово наред с ечемика и овеса, а слънчогледовите и тютюневи насаждения не са рядкост. В селото няма голяма болница, така типична за областните градове. За сметка на това медицинските грижи за хората се осигуряват от участъкова амбулатория от медицински тип. Поне три организации също развиват голяма дейност на територията на селото през 60-те години на миналия век. Става дума за Въздържателното дружество и Младежкия червен кръст, но и за Християнско дружество. Всяка една от тези структури развива обществената дейност и така е от полза за хората. Началното училище и прогимназията отбелязват прираст на постъпилите там ученици за периода между 1948/1949-та година. По данни броят на децата е 112. Благоустройството на селото е постепенно и включва прокарване на ток и хигиенизиране.
Боженица е едно от селата в България, където селското стопанско получава сериозно развитие в епохата на социализма. 3 683 броя е едрият добитък, отглеждан от тукашните хора през 1957-ма година. Най-много са овцете – 2 503. Близо 5 000 декара пък е общата площ на нивите, а почти 1 100 са овощните градини. Река Бербеш е водният басейн, минаващ през селото и която тече през каньон. Това прави мястото обект на голям интерес от страна на тези, които са почитатели на катеренето. Що се отнася до местния православен храм, неговото име е Света Петка и е построен още от дните преди освобождението. Разполага със специфична камбанария, на която е изобразен гербът на селото. Сградата на някогашното килийно училище е точно до църквата, а днес тази постройка е превърната в музей. При това музейната сграда е филиал историческия музей в Благоевград. Всичко това допринася за посетители през годината.
